Харесвам  черно- белите градски пейзажи, излезли от лентите и през погледа на фотографите.  Такива фотографии вдъхват по друг начин живот на града, улавят едни или други черти- забележими или незабелязани преди, придават му или наблягат върху някакъв отличаващ се дух....карат ме да погледна с други очи на градската атмосфера.
 Тук няма да ви представям фотоси с градски пейзажи...
Ще споделя моят поглед към  градския пейзаж. Пейзаж е като фон на мисли, събития, лица, но и като събитие сам по себе си. 
Градът е герой и в много любими мои стихотворения- на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и мн. други.
Градът е главно действащо лице и фон в моя живот
жълтите павета, Храм- паметникът, университетът, забързаното движение- коли, градски транспорт, лица, Борисовата градина, галериите, заведенията,  дъждът, театрите, киното, моята улица, площадката, блока, сградите..........всичко, всичко...
Толкова много определения и обстоятелствени пояснения могат да му се дадат и всички те биха му прилягали. Няма да изреждам метафорите- етикети, понеже той не е неизменен, а е един поток, част от който съм и аз....
толкова много неща за снимки, за пресъздаване, за запечатване на множество или на някаква частица- в детайл, уголемена, за запечатване на настроението, на мига....Нали фотографът трябва да умее да улавя момента, да щракне в подходящия момент подходящия кадър.... неповторимото и уникалното, дори в ъгълчето...
 Харесва ми изразът "динамично равновесие"...може би това е, което се търси и може да се открива и в търсенията да се запазва индивидуалното..
по думите на Хенри Форд: "...Всеки младеж трябва да осъзнае това за себе си, трябва да потърси искрата на индивидуалността, отличаваща го от всички останали...тя е единственият ви шанс да станете значими."

Не е нужно да фотографирам.....знам, че  моят начин да запечатвам, пресъздавам (себе си) е друг и че имам всичко необходимо.
 Градът може да има и унифицираща роля, но не той я определя :)
И все пак е като една голяма джунгла- колкото и да е малък, млад и зелен, винаги има място за хаоса: 
;)
 

Поздрави и за "динамичното равновесие" - тук си напипала "златна жилка"... Знам, че ще доразвиеш нещата - ти си интелигентна и много любознателна => успехът ти е гарантиран!! ;)*

А най-ценното е, че кара хората да се замислят. Аз например като го четох, си спомних за един албум с черно-бели снимки на стара София, който майка ми е купила от някакъв антиквариат. Много е интересно да гледаш такива снимки и да съпоставяш с това, което е сега. Даже е чудесна идея за постинг "преди и сега", ако не ме домързи да отида по тези места и да ги снимам наново, защото ако тръгна да търся нови снимки на старите места със сигурност ще ми отнеме повече време. Видя ли, как му идват на човек нови идеи.
Затова го обичам това виртуално общуване!
Поздрави :)))

comfy изчервих се, да знаеш :)

Тери, много се радвам на тази идея. Много ще е интересен този поглед "преди и сега". Преди бях попадала на един сайт с такива снимки на стара София, но сега не мога да го намеря :( наистина беше много различно и уникално...София в друго време- някак старинно и автентично.
Да, един от плюсовете на виртуалното общуване- обмен на мисли и инфо.
Дано реализираш тази идея! Успех ;)))

Радваш ме!
Лек ден!

Ще взема много да си повярвам и...

Лек и усмихнат ден :))))

ето тук има представяне на стара София, по-скоро Бомбандирана София.
http://photo-cult.com/presenting/canko_lavrenov/p1.php?PHPSESSID=e51d65575212553e1740e69431a68e56

Можеш да разгледаш и другите представяния на сайта, има интересни неща ;)

колко руини.....
напомниха ми за някои "сцени" от "Тютюн"..

струва си да го разгледам този сайт..;)