През прозореца се виждат летящи птици.
Гледката предизвиква разни (зареяни) мисли у мен:
Защо да  не  чувствам тяхната свобода, да я изразявам и да съм това, което съм? Какво ми пречи да усещам лекотата на полета, да правя това, което искам?
 Страховете дърпат назад. (птиците трябва  да са безстрашни)
С различна форма и едно и също съдържание. Искам да се освобождавам от тях; като товарите в балон с горещ въздух- нужни до определен момент, но дългото им задържане вече няма да е белег на спомагателната им роля:) 
 Аз решавам кога и как да ги използвам като лост. А решението е вълшебната пръчица кураж да влезе в действие :)


С куража
 напред...включително и по непознати пътеки
приканващи за миг да се поспреш и да се наслаждаваш на изследователския  нюх, за което не е необходима специална квалификация...само доза детско любопитство:)
 Да познаеш уроците по щедрост на есента, която с размах разлива тонове от палитрата си в короните на дърветата и по стволовете им- в локви от капещи листа; кичеща природата с жади и рубини, даром...
 Искам (девизът на зодията ми е "Аз искам":)) и аз да давам най-доброто от себе си.