"Събери си ума, момче- чу той гласа на стария Олбан Карадок.- Когато бурята е в разгара си и морето е ужасяващо- тогава трябва да събереш всичкия си ум. Така ще запазиш и себе си, и кораба- ако ти си лоцманът. Събери си ума и изстискай с...

—   Ами… — каза Пух — ние търсим дома си и не го намираме. Затова мисля, че ако започнем да търсим Купчинката, ние ще сме сигурни, че няма да я намерим, и това ще бъде Много Хубаво, защото тогава може да намерим ...

 Нека виждаме отвъд очевидните неща, да разчитаме (на) себе си, да не бъдем съдници и да приемаме добрите и лошите отзиви еднакво (не)сериозно! ;)
за четенето на критика
--Чарлз Буковски